– История –

Терапевтичната роля на солта е известна на човечеството от векове. Още от времето на императрица Клеопатра се е прилагала халотерапия – терапия със сол.
Халотерапията (от гръцката дума „halos“ – „сол“) е холистичен метод на лечение, провеждащо се в солна пещера или стая от сол, които се характеризират с уникален микроклимат.
Халотерапията е ефективна при лечение на различни заболявания на горните и долните дихателни пътища (астма, бронхит, емфизем, кистозна фиброза), кожни болести (екзема, псориазис и други), както и за възстановяване от умора и изтощение. Солта, като средство за лечение е използвана от няколко древни култури, но за първи път е документирана през 1843 година, от полския терапевт Феликс Бочковски. Той забелязал, че хората, работещи в солните мини в Полша се радвали на отлично здраве и добро настроение, въпреки тежките данъчни условия и недоимъчното хранене. Освен това, те почти никога не страдали от простуда и всякакви белодробни заболявания, които са често срещани при останалото население.
Това истински заинтересувало Бочковски и след кратко проучване той установил, че това се дължи на наситения със сол въздух, който миньорите вдишват ежедневно.
Така постепенно солните мини в Полша и Източна Европа стават популярни санаториуми, привличайки посетители от целия свят. Но опасенията за безопасността в мините, трудната достъпност, както и непосилните разходи, необходими за посещението им, предизвикват развитието на халотерапия – терапия със сол, в изкуствено създадени стаи и пещери.
Бившият Съветски съюз бързо се превръща в лидер в разработването на технологии за халотерапия и голяма част от клиничните проучвания, проведени по темата са публикувани в руски списания. Дори солните стаи (или солни камери) в Русия са сертифицирани като медицински устройства.
През последното десетилетие, халотерапията се радва на доверието на все повече хора в целия свят и се разпространява бързо в Западна и Източна Европа, Канада, Израел, Северна Америка и много други страни.